Снощи имах сън. Кратък, но красив. Сякаш продължи само един миг, а не исках да свършва. Събудих се, а ми се искаше да продължа да сънувам. Него... една звезда, прекалено далечна. Мъж, който никога няма да видя в действителност. Очи, в които никога няма да се огледам; усмивка, която никога няма да получа и която няма да разтопи студа в сърцето ми. А снощи, неговите устни се усмихнаха свенливо само за мен. Каза ми, че иска да е с мен завинаги. Думи, които ако наистина чуя от него, ще съм най-щастливия човек на Земята! Той е всичко за мен - въздухът, водата, Слънцето. Моят ангел, а аз вярвам в ангелите. Вярвам в него - в това, което прави; в това, което казва; в таланта му; в неговите способности. И се моля да е добре. Да е здрав, да продължава да бъде обичан и занапред от милиони хора по целия свят, и да е щастлив.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар