Ако си представиш

Ако си представиш утрешния ден,
срещата ни вечер,
и нощта със мен...
Ако си представяш вече,
топлината в теб,
твоята любов навярно,
би стопила лед.

Ако си представиш моята любов,
пясъчен часовник,
цял един живот...
Ако си представяш вече,
студ и самота,
ако още помниш нещо,
моля те, ела...

/Александър Петров/

Пожелание

Размисли в студена и тъмна ноемврийска вечер

Мразя да се чувствам по начина, по който се чувствам от известно време насам - абсолютно сама, забравена от целия свят, никому ненужна.... Като че ли съм призрак. Никой не ме забелязва. Все едно не съществувам. Имам чувството, че дори и да изкрещя, никой няма да ме чуе. Около мен е тихо и пусто. Също като в душата ми. Нищо не ме радва. Апатично ми е. Депресивно. И адски самотно!!!