Приятелите винаги остават

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа "и други"
като допуснати печатни грешки.

/Димитър Ценов/

Предчувствие за мъж

Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с въшлебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнището ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.

/Яна Кременска/

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!

Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разходи, на красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал, на връзките за една нощ и наднормено тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". ЗАПОМНЕТЕ: Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те са до вас завинаги! Кажете блага дума на този, които ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка! Казвайте "обичам те!" на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си поговорите, да споделяте всичко, което искате да кажете! Защото животът не се мерси с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!