Зимата се завърна, а с нея и меланхолията

Беше дълга събота. Имах чувството, че денят никога няма да свърши. Часовете едва се нижеха. Времето сякаш беше спряло. А едновременно с това, изтича бързо като капчици вода между пръстите на ръката. Абсурдно звучат разсъжденията ми, нали? Като се замисля, като че ли вчера започна 2010 година, а е вече 6-ти март. Денят преминава в нов, седмицата - в друга, месецът и той. Сигурно повече от половината живот е зад гърба ми, а дали ще оставя следа след себе си? Какво съм постигнала досега? Нищо. Ще ме запомнят ли и с какво? Надявам се да е с хубаво. Опитвам се да бъда добър човек. Например, сутринта нахраних гълъбите на центъра с парченца хляб, погалих две улични котки. Обичам животните. Толкова мили и невинни са. Минаващите по улицата хора ме гледаха странно, но мен не ми пукаше особено. Важното е, че се почувствах по-добре. Дали ще оставя диря в края на земния си път? Не знам. Иска ми се да казват за мен: "Тя имаше душа и сърце." . А ако има Рай и бъда допусната там, значи не съм водила безполезно съществуване. :)

Денят на влюбените е

14 февруари. Според католическия календар днес е Св. Валентин, който е закрилник на всички влюбени. Дали съм влюбена? Не знам, но и да съм... обичта ми е несподелена. Тази песен описва много точно чувствата ми, мен самата в този момент.

Старата любов е като път, изгубен път

и няма връщане.

Старата любов е като миг, пропуснат миг

и няма връщане.

Старата любов е като дъжд, пороен дъжд

и няма връщане.

Счупен ключ, замлъкнал телефон

и няма връщане.

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Старата любов е като сън, несбъднат сън

и няма връщане.

Старата любов е като влак, изпуснат влак

и няма връщане.

Старата любов е като смърт, внезапна смърт

и няма връщане.

Дълга нощ, затръшната врата

и няма връщане.

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Още те обичам!

P.S. Ето и линк към баладата: http://vbox7.com/play:1e937129

На една стъпка си, но въпреки сълзите,
ще те пусна да си отидеш.
На една стъпка си,
но с всяка следваща се отдалечаваш.
Сълзите продължават да се стичат.
Дори да отворя широко очите си,
дори да протегна ръцете си
към място където си,
не мога да те достигна.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
По цял ден се опитвам да те забравя,
но постоянно си спомням за теб.
По цял ден ти казвам довиждане,
но искам да не си тръгваш.
Отиваш на място, където
няма да мога да те достигна,
дори и да протегна ръце.
Но съм неспособна да те открия
и стоя тук, плачейки.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
Какво да правя? Какво да правя?
Ти си единствен за мен.