вторник, 19 октомври 2010 г.

Научих... че...

Научих…че най-добрата класна стая в света е в краката на един възрастен човек. Научих…че, когато си влюбен, това си личи. Научих…че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, ...е едно от най-успокояващите усещания в света. Научих…че да си добър е по-важно от това да си прав. Научих…че никога не трябва да отказваш подарък от дете. Научих…че винаги мога да се моля за някого дори когато нямам силата да му помогна по някакъв друг начин. Научих…че без значение колко сериозни изисква да бъдем от нас живота, всеки има нужда от приятел, с когото да се забавлява. Научих…че понякога всеки има нужда от ръка, която да държи и сърце, което да разбира. Научих…че простите разходки с баща ми в летните нощи, когато бях дете, ме карат да се учудвам като възрастен. Научих…че животът е като ролка тоалетна хартия – колкото повече се приближава към края, толкова по-бързо върви. Научих…че трябва да сме доволни, че Бог не ни дава всичко, което пожелаем. Научих…че парите не могат да ти дадат класа. Научих…че малките неща, които се случват през деня, правят живота толкова прекрасен. Научих, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан. Научих…че игнорирането на един факт не променя това, че е факт. Научих…че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява. Научих…че любовта, а не времето, лекува всички рани. Научих…че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него. Научих…че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде награден с усмивка. Научих…че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него. Научих…че животът е корав, но аз съм по-корав. Научих…че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал. Научих…че бих искал да съм казал на майка ми, че я обичам, още един път преди да си отиде завинаги. Научих…че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш. Научих…че усмивката е евтин начин да подобриш външния си вид. Научих…че когато твоят новороден внук стиска малкия ти пръст в своя малък юмрук, ти си закачен за живота. Научих…че всеки иска да живее на върха на планината, но цялото щастие и израстване се появяват по време на изкачването. Научих…че колкото по-малко време трябва да работя, толкова повече неща са свършени. 
/Andy Rooney/

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен
и заминаваш тихо, без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще затичат,
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла.

А има нещо тъжно - да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко по-щастливи...

събота, 9 октомври 2010 г.

В живота на всеки от нас има дни, които искаме да прескочим и да изтрием от календара. Дни, които да не съществуват. Днес за мен е точно един от тези дни, в които загубих  завинаги обичан и скъп човек. Когато от живота ни си отидат такива хора, болката е прекалено силна. А времето... не лекува! То само я притъпява, но тя остава в нас и я носим до края на земния си път. Не знам съществува ли прераждане, но се надявам този човек да бди над мен като ангел и да ме пази. Липсваш ми неописуемо много! Обичам те!