понеделник, 30 август 2010 г.

Приятелство? Утопия!

Тема с продължение от преди месец. Отношенията ми с така наречената ми дългогодишна приятелка не се подобриха. Станаха още по-странни и безумни. Имам чувството, че е съвсем различен човек. Безразсъдна и безсърдечна, интересуваща се само от своите си неща, без да й пука дали ще ме огорчи. Тотална промяна. Не съм предполагала, че може да се вълнува единствено от себе си. Хората са егоисти по природа. А тя... излезе, че ми няма абсолютно никакво доверие. Даде нещо прекалено важно за нея на момиче, което познава от няколко месеца и то - бегло. Какво от това, че уж сме приятелки от половината си живот? Това в случая не значи нищо! Може да се захвърли на боклука. Аз не заслужавам да ми се има вяра. И така боли (не може да се опише колко), а тя дори не го осъзнава. Иде ми да викам, че я мразя толкова много сега. Но това е най-лошата негативна емоция и не е хубаво човек да я изпитва. Иска ми се да чупя, да хвърлям предмети по стената, и да крещя. Да излезе от мен всичката болка, разочарование и огорчение. Дали нещо ще се промени? Абсолютно нищо! Ще ми олекне ли? В никакъв случай!

сряда, 11 август 2010 г.

Mразя те, защото те обичам!

Мразя те... чу ли? Мразя те...
Мразя те с цялата си душа!
Мразя те с цялото си сърце!
Мразя усмивката ти, защото тя ме разтапя
и ме прави безсилна пред теб.
Мразя тялото ти, защото сякаш е излято
за някое божество.
Мразя погледа ти, който ме прави прозрачна,
изтръгва волята ми и ме омагьосва.
Мразя дрехите ти, защото чрез тях виждам,
че си мъж със стил.
Мразя чувството ти за хумор, защото пред него
се прекланят и най-изтъкнати комици.
Мразя походката ти, защото пред нея
аз ходя като пате.
Мразя целувките ти, защото те ме карат
да летя из облаците.
Мразя характера ти, защото той ми показва,
че има и съвършени хора.
Мразя гласа ти, който е нежен, хармоничен
и така завладяващ.
Мразя те, защото всъщност
много те обичам!
Ти си мисълта, с която заспивам!
Ти си сънят, който сънувам!
Ти си усмивката на моите устни!
Ти си сълзите солени и вкусни!
Ти си мечтата за красиво и нежно!
Ти си волна птица в небето!
Ти си порив в необяснимото!
Ти си човекът стигнал до сърцето ми!

четвъртък, 5 август 2010 г.

I have a dream

Снощи имах сън. Кратък, но красив. Сякаш продължи само един миг, а не исках да свършва. Събудих се, а ми се искаше да продължа да сънувам. Него... една звезда, прекалено далечна. Мъж, който никога няма да видя в действителност. Очи, в които никога няма да се огледам; усмивка,  която никога няма да получа и която няма да разтопи студа в сърцето ми. А снощи, неговите устни се усмихнаха свенливо само за мен. Каза ми, че иска да е с мен завинаги. Думи, които ако наистина чуя от него, ще съм най-щастливия човек на Земята! Той е всичко за мен - въздухът, водата, Слънцето. Моят ангел, а аз вярвам в ангелите. Вярвам в него - в това, което прави; в това, което казва; в таланта му; в неговите способности. И се моля да е добре. Да  е здрав, да продължава да бъде обичан и занапред от милиони хора по целия свят, и да е щастлив.