Тема с продължение от преди месец. Отношенията ми с така наречената ми дългогодишна приятелка не се подобриха. Станаха още по-странни и безумни. Имам чувството, че е съвсем различен човек. Безразсъдна и безсърдечна, интересуваща се само от своите си неща, без да й пука дали ще ме огорчи. Тотална промяна. Не съм предполагала, че може да се вълнува единствено от себе си. Хората са егоисти по природа. А тя... излезе, че ми няма абсолютно никакво доверие. Даде нещо прекалено важно за нея на момиче, което познава от няколко месеца и то - бегло. Какво от това, че уж сме приятелки от половината си живот? Това в случая не значи нищо! Може да се захвърли на боклука. Аз не заслужавам да ми се има вяра. И така боли (не може да се опише колко), а тя дори не го осъзнава. Иде ми да викам, че я мразя толкова много сега. Но това е най-лошата негативна емоция и не е хубаво човек да я изпитва. Иска ми се да чупя, да хвърлям предмети по стената, и да крещя. Да излезе от мен всичката болка, разочарование и огорчение. Дали нещо ще се промени? Абсолютно нищо! Ще ми олекне ли? В никакъв случай!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар