25 декември,Коледа,късен следобед.Мръсна шуменска улица,лед,минусови температури.Хора с празнично настроение,забързано крачат към своите домове или тези на приятелите си.Нетърпеливи са да се приберат на топло и да отбележат светлия празник заедно с онези,които най-много обичат.Млада жена върви сама.Сгушила се е в палтото си,а очите са пълни със сълзи.Прибира се вкъщи,където никой не я чака.Самотата я убива.Тъжна е,сърцето й кърви,а болката е неописуема.Ще е между четири стени,в компанията на телевизора и виртуалните си познати.Чудно й е колко други хора се чувстват неразбрани и самотни,щом и на Коледа са в Интернет,макар и да са сред семействата си?!
четвъртък, 27 декември 2007 г.
вторник, 25 декември 2007 г.
Раздяла
Въпроси
Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?
Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.
P.S.Уви,не знам кой е автор на стихотворението.
Открих го тази вечер,докато ровех из Интернет.
Описва емоционалното ми състояние.
понеделник, 24 декември 2007 г.
Време за равносметка
В края на всяка изминала година се питаме какво ни е донесла тя.На мен,много хубави,но изключително тъжни моменти,които ме карат да се чувствам не жива.2007-ма започна по кошмарен начин и изглежда ще си иде по същия.Неслучайно има такова поверие.Не знам какво ми предстои през 2008,но ще ви информирам за всички важни неща в живота ми.Надявам се тази година да е била прекрасна за вас,а следващата да е още по-успешна и готина!Коледа е,пожелайте си нещо!Казват,че тази нощ чудесата се сбъдват!Щуро и незабравимо изкарване на празниците!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
