неделя, 3 януари 2010 г.

На една стъпка си, но въпреки сълзите,
ще те пусна да си отидеш.
На една стъпка си,
но с всяка следваща се отдалечаваш.
Сълзите продължават да се стичат.
Дори да отворя широко очите си,
дори да протегна ръцете си
към място където си,
не мога да те достигна.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
По цял ден се опитвам да те забравя,
но постоянно си спомням за теб.
По цял ден ти казвам довиждане,
но искам да не си тръгваш.
Отиваш на място, където
няма да мога да те достигна,
дори и да протегна ръце.
Но съм неспособна да те открия
и стоя тук, плачейки.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
Какво да правя? Какво да правя?
Ти си единствен за мен.