Приятелите винаги остават

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа "и други"
като допуснати печатни грешки.

/Димитър Ценов/

Предчувствие за мъж

Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с въшлебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнището ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.

/Яна Кременска/

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!

Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разходи, на красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал, на връзките за една нощ и наднормено тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". ЗАПОМНЕТЕ: Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те са до вас завинаги! Кажете блага дума на този, които ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка! Казвайте "обичам те!" на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си поговорите, да споделяте всичко, което искате да кажете! Защото животът не се мерси с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!

Насилвам се да спра да мисля,
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...

Влюбване

Не разбрах кога се случи,
дори не помня откога,
но започнах да мисля за теб,
все за теб.
И все по-често осъзнавам,
че в мислите ми само ти си.
Защо ли, чудя се,
аз все за теб мечтая?
И пак напомням си, че няма нищо,
но чувствата ми все към теб летят.
Но мога ли да спра тоз порив?
Нима дошла е любовта?
Не е ли туй и нашата съдба?
В сърцето чувства нежни се родиха
и искам да извикам,
за да чуе светът.
Защо ли тъй смутена е душата?
Едва щом тебе срещнах,
любовта открих.

10-те Божи заповеди

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.

P.S. Рядко се сещаме за 10-те Божи заповеди, затова реших да ви ги припомня.

Не ме закачай, хапя!

Тази вечер ми е много нервно, тъпо и скучно. Естествено, има причини за моето състоянието - всичко, което ми се случва напоследък. Пробвах какво ли не да се разсея: слушах музика, гледах филми, рових из Интернет, чатих, играх "Не се сърди, човече" онлайн и редих тетрис. Абсолютно нищо не помогна! Щом стигнах до това да пиша в блога си, смятай. Определено вече съм пред издивяване. Всъщност, сетих се какво може да ме поуспокои. Ако имаше някой до мен, който да ме гушне точно сега и да ме подържи в обятията си. Мдааа, мечтите са без пари.

Разсъждения в една тиха августовска вечер без Интернет

Социологическите проучвания на умните глави в разните му там агенции показват, че съвременният човек е зависим от Интернет. И аз не правя изключение. Излиза, че не мога без виртуалното пространство. Пристрастена съм. Тази вечер няма нет, нито кабелна телевизия. За капак на всичко, нямам нито един изтеглен филм на компютъра. Пълна скука! Хората казват, че злото никога не идвало само. И са прави. В живота на всеки - рано или късно - настъпват моменти, в които нищо не "върви". В моя тези периоди зачестиха и траят прекалено дълго. Не знам ще има ли край и кога мизерното ми съществуване, адът. Взех да се отчайвам. А уж съм борбена личност. Доскоро мислех, че съм намерила човека, с който искам да бъда. Заблуждавала съм се. Оказа се, че съм сгрешила (за пореден път), а възлагах такива надежди нещата да се получат. Мечтая си за него. Мъж, който ще е до мен, ще ме подкрепя и обича. Непоправима романтичка. Това съм аз. И отново съм съвсем сама. Всъщност, не само в любовта, а и в живота ми всичко е наопаки. Опитвам се някак да го подредя, да потръгнат нещата, но не става. Или аз съм некадърна, или късметът ми е такъв. Не знам... Времето ще покаже. Гледам да не мечтая какво ще стане в бъдеще, защото пак ще се разочаровам, когато плановете ми се объркат и въздушните кули се срутят. Не гледам напред, а карам ден за ден. А сега какво?! Не ми остава нищо друго, освен да чакам да дойде Интернет-а.