Разсъждения в една тиха августовска вечер без Интернет

Социологическите проучвания на умните глави в разните му там агенции показват, че съвременният човек е зависим от Интернет. И аз не правя изключение. Излиза, че не мога без виртуалното пространство. Пристрастена съм. Тази вечер няма нет, нито кабелна телевизия. За капак на всичко, нямам нито един изтеглен филм на компютъра. Пълна скука! Хората казват, че злото никога не идвало само. И са прави. В живота на всеки - рано или късно - настъпват моменти, в които нищо не "върви". В моя тези периоди зачестиха и траят прекалено дълго. Не знам ще има ли край и кога мизерното ми съществуване, адът. Взех да се отчайвам. А уж съм борбена личност. Доскоро мислех, че съм намерила човека, с който искам да бъда. Заблуждавала съм се. Оказа се, че съм сгрешила (за пореден път), а възлагах такива надежди нещата да се получат. Мечтая си за него. Мъж, който ще е до мен, ще ме подкрепя и обича. Непоправима романтичка. Това съм аз. И отново съм съвсем сама. Всъщност, не само в любовта, а и в живота ми всичко е наопаки. Опитвам се някак да го подредя, да потръгнат нещата, но не става. Или аз съм некадърна, или късметът ми е такъв. Не знам... Времето ще покаже. Гледам да не мечтая какво ще стане в бъдеще, защото пак ще се разочаровам, когато плановете ми се объркат и въздушните кули се срутят. Не гледам напред, а карам ден за ден. А сега какво?! Не ми остава нищо друго, освен да чакам да дойде Интернет-а.