10-те Божи заповеди

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.

P.S. Рядко се сещаме за 10-те Божи заповеди, затова реших да ви ги припомня.

Не ме закачай, хапя!

Тази вечер ми е много нервно, тъпо и скучно. Естествено, има причини за моето състоянието - всичко, което ми се случва напоследък. Пробвах какво ли не да се разсея: слушах музика, гледах филми, рових из Интернет, чатих, играх "Не се сърди, човече" онлайн и редих тетрис. Абсолютно нищо не помогна! Щом стигнах до това да пиша в блога си, смятай. Определено вече съм пред издивяване. Всъщност, сетих се какво може да ме поуспокои. Ако имаше някой до мен, който да ме гушне точно сега и да ме подържи в обятията си. Мдааа, мечтите са без пари.

Разсъждения в една тиха августовска вечер без Интернет

Социологическите проучвания на умните глави в разните му там агенции показват, че съвременният човек е зависим от Интернет. И аз не правя изключение. Излиза, че не мога без виртуалното пространство. Пристрастена съм. Тази вечер няма нет, нито кабелна телевизия. За капак на всичко, нямам нито един изтеглен филм на компютъра. Пълна скука! Хората казват, че злото никога не идвало само. И са прави. В живота на всеки - рано или късно - настъпват моменти, в които нищо не "върви". В моя тези периоди зачестиха и траят прекалено дълго. Не знам ще има ли край и кога мизерното ми съществуване, адът. Взех да се отчайвам. А уж съм борбена личност. Доскоро мислех, че съм намерила човека, с който искам да бъда. Заблуждавала съм се. Оказа се, че съм сгрешила (за пореден път), а възлагах такива надежди нещата да се получат. Мечтая си за него. Мъж, който ще е до мен, ще ме подкрепя и обича. Непоправима романтичка. Това съм аз. И отново съм съвсем сама. Всъщност, не само в любовта, а и в живота ми всичко е наопаки. Опитвам се някак да го подредя, да потръгнат нещата, но не става. Или аз съм некадърна, или късметът ми е такъв. Не знам... Времето ще покаже. Гледам да не мечтая какво ще стане в бъдеще, защото пак ще се разочаровам, когато плановете ми се объркат и въздушните кули се срутят. Не гледам напред, а карам ден за ден. А сега какво?! Не ми остава нищо друго, освен да чакам да дойде Интернет-а.