Зимата се завърна, а с нея и меланхолията

Беше дълга събота. Имах чувството, че денят никога няма да свърши. Часовете едва се нижеха. Времето сякаш беше спряло. А едновременно с това, изтича бързо като капчици вода между пръстите на ръката. Абсурдно звучат разсъжденията ми, нали? Като се замисля, като че ли вчера започна 2010 година, а е вече 6-ти март. Денят преминава в нов, седмицата - в друга, месецът и той. Сигурно повече от половината живот е зад гърба ми, а дали ще оставя следа след себе си? Какво съм постигнала досега? Нищо. Ще ме запомнят ли и с какво? Надявам се да е с хубаво. Опитвам се да бъда добър човек. Например, сутринта нахраних гълъбите на центъра с парченца хляб, погалих две улични котки. Обичам животните. Толкова мили и невинни са. Минаващите по улицата хора ме гледаха странно, но мен не ми пукаше особено. Важното е, че се почувствах по-добре. Дали ще оставя диря в края на земния си път? Не знам. Иска ми се да казват за мен: "Тя имаше душа и сърце." . А ако има Рай и бъда допусната там, значи не съм водила безполезно съществуване. :)