Отново животът ми се срина. Пак съм в депресия. Поредната "черна дупка", в която съм на път дълбоко да пропадна и от която излизането е така трудно и отнема прекалено дълго време. Злото никога не идва само. Една след друга следват неприятности, спохождат ме кофти събития, дърпат ме надолу, надолу. Когато човек се отзове на дъното, няма къде повече да затъва, оттласква се от него и започва да плува нагоре. Да, но не и при мен. Аз се застоявам на дъното и оставам там. За не помня кой път съм безработна. В тази световна криза нямам идея как ще си намеря нова работа. Без никакъв доход, самичка, без някой, който да ми подаде ръка. Уплашена съм, отчаяна, безнадеждна, не ми се живее. Питам се, ако има прераждане, толкова лоша ли съм била преди, че сега страдам? Чии прегрешения плащам? Няма ли и на моята улица да изгрее слънце? Докога ще е така? До края ли? Звуча хленчещо, а уж съм борбена личност. След всичко, което съм преживяла, си мислех, че съм силна. В един момент обаче психиката не издържа и рухва. Има ли смисъл да продължавам след като водя подобен начин на живот?! Какво съм постигнала, в какво съм успяла, какво имам... Нищо. А исках мъж до себе си, семейство, работа, пътешествия. Един обикновен, нормален живот. Плаках и мечтах, но останах сама. Тъжна равносметка и липса на светлинка в края на тунела. Много въпроси без отговор, проблеми без разрешение, сълзи без усмивка, ден без слънце, нощ без луна и звезди. Тъмнина, студ, страх, неизвестност.