четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Размисли в студена и тъмна ноемврийска вечер

Мразя да се чувствам по начина, по който се чувствам от известно време насам - абсолютно сама, забравена от целия свят, никому ненужна.... Като че ли съм призрак. Никой не ме забелязва. Все едно не съществувам. Имам чувството, че дори и да изкрещя, никой няма да ме чуе. Около мен е тихо и пусто. Също като в душата ми. Нищо не ме радва. Апатично ми е. Депресивно. И адски самотно!!!

Няма коментари: