вторник, 25 май 2010 г.

Deja Vu

Погледът ти, който ме пронизва,
събужда силно чувство.
Усещането, че времето сякаш е спряло.
Този аромат, тази поза искам да ги доближа.
Да ги уловя в теб, непознатата.
Всичко се връща към теб,
необясними спомени, случаен човек.
Като сън е, не знам коя си,
не мога да ти устоя.
Ти ме докосна, момиче.
Сърцето ми бие лудо,
това е като съдба. Не виждаш ли?
Като болезнена любов е, която е неосъществима.
Изглежда, като че ли съм те срещал преди.
Твоите очи отразяват моя образ.
Сърцето ми ще се пръсне, това е като съдба.
Бях привлечен от теб несъзнателно.
Не мога да те изгубя.
Само искам да те имам.
В очите ми се отразява твоят образ.
Като измамна, объркана сцена е,
прилича на разбъркан пъзел.
Трябва да има някакъв проблясък.
Заслепяващо, като пламък, силна тръпка
е усещането, че времето сякаш е спряло.
Твоите ръце, твоята усмивка,
вълнението, което изпитах.
Искам да ги уловя в теб, непознатата.
Този миг няма да се повтори отново.
Не мога да съжалявам. Случаен човек.
Може би ти също се колебаеш относно мен.
Ти ме докосна, момиче.
Сърцето ми бие лудо, това е
като съдба. Не виждаш ли?
Като болезнена любов е, която е неосъществима.
Изглежда, като че ли съм те срещал преди.
Твоите очи отразяват моя образ.
Сърцето ми ще се пръсне, това е като съдба.
Бях привлечен от теб несъзнателно.
Не мога да те изгубя.
Само искам да те имам.
В очите ми се отразява твоят образ.
Това е едно безкрайно дежа ву.


P.S. Не можах да се стърпя да не публикувам този текст на корейската момчешка група SS501. Песента е страхотна! Групата има много хубави парчета и вече съм им почитателка. :)

събота, 1 май 2010 г.

Отново животът ми се срина. Пак съм в депресия. Поредната "черна дупка", в която съм на път дълбоко да пропадна и от която излизането е така трудно и отнема прекалено дълго време. Злото никога не идва само. Една след друга следват неприятности, спохождат ме кофти събития, дърпат ме надолу, надолу. Когато човек се отзове на дъното, няма къде повече да затъва, оттласква се от него и започва да плува нагоре. Да, но не и при мен. Аз се застоявам на дъното и оставам там. За не помня кой път съм безработна. В тази световна криза нямам идея как ще си намеря нова работа. Без никакъв доход, самичка, без някой, който да ми подаде ръка. Уплашена съм, отчаяна, безнадеждна, не ми се живее. Питам се, ако има прераждане, толкова лоша ли съм била преди, че сега страдам? Чии прегрешения плащам? Няма ли и на моята улица да изгрее слънце? Докога ще е така? До края ли? Звуча хленчещо, а уж съм борбена личност. След всичко, което съм преживяла, си мислех, че съм силна. В един момент обаче психиката не издържа и рухва. Има ли смисъл да продължавам след като водя подобен начин на живот?! Какво съм постигнала, в какво съм успяла, какво имам... Нищо. А исках мъж до себе си, семейство, работа, пътешествия. Един обикновен, нормален живот. Плаках и мечтах, но останах сама. Тъжна равносметка и липса на светлинка в края на тунела. Много въпроси без отговор, проблеми без разрешение, сълзи без усмивка, ден без слънце, нощ без луна и звезди. Тъмнина, студ, страх, неизвестност.

Другата част

Ще тръгвам оттук - мисля на глас...
Беше от мен другата част,
бяхме щастливи, имаше смисъл в това..
Вярвах, че с теб съм повече аз,
беше от мен другата част..
Трябва да свикна да съм щастлива сама..

И всеки пътя си оттук ще продължи..
Никой никога на друг не принадлежи..
Но части от теб ме връщат назад..
А беше за мен целият свят..

В едно.. В едно..
Спомняш ли си с тебе едно, че сме били?
Тяло на две как се дели?
Части от теб по тялото ми..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си..

Стигна до мен трудната част..
Части от мен вярваха в нас..
Не подозирах, че ще се случи така..

И всеки пътя си оттук ще продължи..
Няма никога да е както преди..
А части от теб.. ме връщат назад..

С теб едно.. В едно..
Тяло на две как се дели?
Части от теб във тялото ми..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си..

Всеки има своя истина, твоята не е единствена..
Струваше ли си наистина да бъда част от това?
Всеки има своя истина.. Обичаше ли ме наистина?
Беше ли безсмислено?..

С теб едно.. В едно..
Спомняш ли си с тебе едно, че сме били?
Тяло на две как се дели?
Части от теб остават преди..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си...