Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.
Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.
Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с въшлебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.
Стърнището ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
/Яна Кременска/
неделя, 11 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)