Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разходи, на красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал, на връзките за една нощ и наднормено тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". ЗАПОМНЕТЕ: Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те са до вас завинаги! Кажете блага дума на този, които ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка! Казвайте "обичам те!" на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си поговорите, да споделяте всичко, което искате да кажете! Защото животът не се мерси с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!
сряда, 23 септември 2009 г.
петък, 18 септември 2009 г.
Насилвам се да спра да мисля,
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...
понеделник, 7 септември 2009 г.
Влюбване
Не разбрах кога се случи,
дори не помня откога,
но започнах да мисля за теб,
все за теб.
И все по-често осъзнавам,
че в мислите ми само ти си.
Защо ли, чудя се,
аз все за теб мечтая?
И пак напомням си, че няма нищо,
но чувствата ми все към теб летят.
Но мога ли да спра тоз порив?
Нима дошла е любовта?
Не е ли туй и нашата съдба?
В сърцето чувства нежни се родиха
и искам да извикам,
за да чуе светът.
Защо ли тъй смутена е душата?
Едва щом тебе срещнах,
любовта открих.
дори не помня откога,
но започнах да мисля за теб,
все за теб.
И все по-често осъзнавам,
че в мислите ми само ти си.
Защо ли, чудя се,
аз все за теб мечтая?
И пак напомням си, че няма нищо,
но чувствата ми все към теб летят.
Но мога ли да спра тоз порив?
Нима дошла е любовта?
Не е ли туй и нашата съдба?
В сърцето чувства нежни се родиха
и искам да извикам,
за да чуе светът.
Защо ли тъй смутена е душата?
Едва щом тебе срещнах,
любовта открих.
Абонамент за:
Публикации (Atom)