сряда, 23 септември 2009 г.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!

Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разходи, на красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал, на връзките за една нощ и наднормено тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". ЗАПОМНЕТЕ: Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те са до вас завинаги! Кажете блага дума на този, които ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка! Казвайте "обичам те!" на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си поговорите, да споделяте всичко, което искате да кажете! Защото животът не се мерси с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!

петък, 18 септември 2009 г.

Насилвам се да спра да мисля,
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...

понеделник, 7 септември 2009 г.

Влюбване

Не разбрах кога се случи,
дори не помня откога,
но започнах да мисля за теб,
все за теб.
И все по-често осъзнавам,
че в мислите ми само ти си.
Защо ли, чудя се,
аз все за теб мечтая?
И пак напомням си, че няма нищо,
но чувствата ми все към теб летят.
Но мога ли да спра тоз порив?
Нима дошла е любовта?
Не е ли туй и нашата съдба?
В сърцето чувства нежни се родиха
и искам да извикам,
за да чуе светът.
Защо ли тъй смутена е душата?
Едва щом тебе срещнах,
любовта открих.