Насилвам се да спра да мисля,
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...