25 декември,Коледа,късен следобед.Мръсна шуменска улица,лед,минусови температури.Хора с празнично настроение,забързано крачат към своите домове или тези на приятелите си.Нетърпеливи са да се приберат на топло и да отбележат светлия празник заедно с онези,които най-много обичат.Млада жена върви сама.Сгушила се е в палтото си,а очите са пълни със сълзи.Прибира се вкъщи,където никой не я чака.Самотата я убива.Тъжна е,сърцето й кърви,а болката е неописуема.Ще е между четири стени,в компанията на телевизора и виртуалните си познати.Чудно й е колко други хора се чувстват неразбрани и самотни,щом и на Коледа са в Интернет,макар и да са сред семействата си?!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар