Svetly

2010-11-25T10:41:00.001+02:00

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

/Надежда Захариева/

Искам да ти подаря

2010-11-02T18:34:00.000+02:00

Искам да ти подаря една звезда,

дето да ти свети нощем в мрака...

Искам да ти подаря едно сърце,

дето в тишината да те чака.

И една изстрадала душа,

дето все за тебе да копнее

и в прегръдка нежна две ръце

с обич кротко да те полюлеят.

И мечти във този свят суров,

дето с топлина да те обгръщат.

И една изгаряща любов,

дето все при мене да те връща.

/Венцислав Йорданов/

Научих... че...

2010-10-19T15:12:00.001+03:00

Научих…че най-добрата класна стая в света е в краката на един възрастен човек. Научих…че, когато си влюбен, това си личи. Научих…че дори ако само един човек ми каже “Ти осмисляш моя ден”, това осмисля моя ден. Научих…че малко дете, заспало в ръцете ти, ...е едно от най-успокояващите усещания в света. Научих…че да си добър е по-важно от това да си прав. Научих…че никога не трябва да отказваш подарък от дете. Научих…че винаги мога да се моля за някого дори когато нямам силата да му помогна по някакъв друг начин. Научих…че без значение колко сериозни изисква да бъдем от нас живота, всеки има нужда от приятел, с когото да се забавлява. Научих…че понякога всеки има нужда от ръка, която да държи и сърце, което да разбира. Научих…че простите разходки с баща ми в летните нощи, когато бях дете, ме карат да се учудвам като възрастен. Научих…че животът е като ролка тоалетна хартия – колкото повече се приближава към края, толкова по-бързо върви. Научих…че трябва да сме доволни, че Бог не ни дава всичко, което пожелаем. Научих…че парите не могат да ти дадат класа. Научих…че малките неща, които се случват през деня, правят живота толкова прекрасен. Научих, че под твърдата черупка на всеки се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан. Научих…че игнорирането на един факт не променя това, че е факт. Научих…че когато решиш, че не трябва да оставаш длъжен на някого, ти само продължаваш да му позволяваш да те наранява. Научих…че любовта, а не времето, лекува всички рани. Научих…че най-лесният начин да израсте човек е като се огражда с хора, които са по-умни от него. Научих…че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде награден с усмивка. Научих…че никой не е съвършен, докато не се влюбиш в него. Научих…че животът е корав, но аз съм по-корав. Научих…че възможностите никога не се изгубват, някой друг ще се възползва от това, което ти си пропуснал. Научих…че бих искал да съм казал на майка ми, че я обичам, още един път преди да си отиде завинаги. Научих…че е добре думите ти да са меки и нежни, защото утре може да ти се наложи да ги преглътнеш. Научих…че усмивката е евтин начин да подобриш външния си вид. Научих…че когато твоят новороден внук стиска малкия ти пръст в своя малък юмрук, ти си закачен за живота. Научих…че всеки иска да живее на върха на планината, но цялото щастие и израстване се появяват по време на изкачването. Научих…че колкото по-малко време трябва да работя, толкова повече неща са свършени.

/Andy Rooney/

2010-10-14T18:52:00.000+03:00

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен
и заминаваш тихо, без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще затичат,
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
в една отдавна търсена раздяла.

А има нещо тъжно - да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората, които тук остават,
без теб ще бъдат малко по-щастливи...

2010-10-09T19:12:00.000+03:00

В живота на всеки от нас има дни, които искаме да прескочим и да изтрием от календара. Дни, които да не съществуват. Днес за мен е точно един от тези дни, в които загубих завинаги обичан и скъп човек. Когато от живота ни си отидат такива хора, болката е прекалено силна. А времето... не лекува! То само я притъпява, но тя остава в нас и я носим до края на земния си път. Не знам съществува ли прераждане, но се надявам този човек да бди над мен като ангел и да ме пази. Липсваш ми неописуемо много! Обичам те!

2010-09-30T20:01:00.000+03:00

Съседите са напаст! Бясна съм!!! Направо съм вън от кожата си! Преди малко комшията ми вдигна нервите. Понеже на него и на още няколко човека им е широко около врата, та са взели да се месят в живота ми. Да се интересуват какво правя и как го живея, да ми дават съвети как да постъпвам и да ми казват, че вината за всичко е изцяло моя. Аз давам ли им наклон?! Другите проблеми и ядове са ми малко, че и с тях да се занимавам. Тръгнали да ме обсъждат, критикуват и какво ли още не! Хора, гледайте себе си! След като ви е розово и щастливо, радвайте се на съществуването си, вместо да ми намирате кусури. Мен ми е черно пред очите. Не е нужно допълнително да се "товаря" и с вашите простотии. И докато сега моите "доброжелатели" се кефят и им е през онази работа, аз се чудя как да се успокоя.

2010-09-20T01:34:00.000+03:00

Днес ми беше нервно, уморено, самотно и много тъжно. Поплаках си. Не го бях правила поне няколко дена.:) Замислих се над това, че в последно време никой не се сеща за мен. Дори във виртуалното пространство. Няма с кого да си разменя и дума. Липсват ми приятели. Момичетата, с които преди години си пишехме писма и мислех за мои приятелки, не ми се включват дори за едно "здравей". Всяка си има своя живот, радости, тревоги, проблеми, реални дружки. Аз съм като стар вестник - прочетен и изхвърлен в кошчето за боклук. Спрях да правя опити да ги заговарям в нета. Безсмислено е, след като ме подминават с мълчание. Липсва ми общуването, пък било то и посредством клавиатурата и монитора. Преди поне това имах. Сега... пиша си сама, тук. Изглеждам жалка. Превърнала съм се в единак. Светът ми се състои от четирите стени на стаята и компютъра. Прекарвам цялото си време пред него - чета форуми, вися във facebook, гледам разни неща, слушам музика. Но това не ми носи радост. Не и след като няма с кого да си комуникирам. Налегнала ме апатия, душата ми е самотна, сърцето - пусто. Не знам как да се измъкна от омагьосания кръг. Искам да върна времето назад, много назад, с години. Невъзможно е. Не мога да променя действителността. А себе си?! И колко още?

Приятелство? Утопия!

2010-08-30T17:41:00.000+03:00

Тема с продължение от преди месец. Отношенията ми с така наречената ми дългогодишна приятелка не се подобриха. Станаха още по-странни и безумни. Имам чувството, че е съвсем различен човек. Безразсъдна и безсърдечна, интересуваща се само от своите си неща, без да й пука дали ще ме огорчи. Тотална промяна. Не съм предполагала, че може да се вълнува единствено от себе си. Хората са егоисти по природа. А тя... излезе, че ми няма абсолютно никакво доверие. Даде нещо прекалено важно за нея на момиче, което познава от няколко месеца и то - бегло. Какво от това, че уж сме приятелки от половината си живот? Това в случая не значи нищо! Може да се захвърли на боклука. Аз не заслужавам да ми се има вяра. И така боли (не може да се опише колко), а тя дори не го осъзнава. Иде ми да викам, че я мразя толкова много сега. Но това е най-лошата негативна емоция и не е хубаво човек да я изпитва. Иска ми се да чупя, да хвърлям предмети по стената, и да крещя. Да излезе от мен всичката болка, разочарование и огорчение. Дали нещо ще се промени? Абсолютно нищо! Ще ми олекне ли? В никакъв случай!

Mразя те, защото те обичам!

2010-08-11T22:35:00.000+03:00

Мразя те... чу ли? Мразя те...
Мразя те с цялата си душа!
Мразя те с цялото си сърце!
Мразя усмивката ти, защото тя ме разтапя
и ме прави безсилна пред теб.
Мразя тялото ти, защото сякаш е излято
за някое божество.
Мразя погледа ти, който ме прави прозрачна,
изтръгва волята ми и ме омагьосва.
Мразя дрехите ти, защото чрез тях виждам,
че си мъж със стил.
Мразя чувството ти за хумор, защото пред него
се прекланят и най-изтъкнати комици.
Мразя походката ти, защото пред нея
аз ходя като пате.
Мразя целувките ти, защото те ме карат
да летя из облаците.
Мразя характера ти, защото той ми показва,
че има и съвършени хора.
Мразя гласа ти, който е нежен, хармоничен
и така завладяващ.
Мразя те, защото всъщност
много те обичам!
Ти си мисълта, с която заспивам!
Ти си сънят, който сънувам!
Ти си усмивката на моите устни!
Ти си сълзите солени и вкусни!
Ти си мечтата за красиво и нежно!
Ти си волна птица в небето!
Ти си порив в необяснимото!
Ти си човекът стигнал до сърцето ми!

I have a dream

2010-08-05T18:18:00.000+03:00

Снощи имах сън. Кратък, но красив. Сякаш продължи само един миг, а не исках да свършва. Събудих се, а ми се искаше да продължа да сънувам. Него... една звезда, прекалено далечна. Мъж, който никога няма да видя в действителност. Очи, в които никога няма да се огледам; усмивка, която никога няма да получа и която няма да разтопи студа в сърцето ми. А снощи, неговите устни се усмихнаха свенливо само за мен. Каза ми, че иска да е с мен завинаги. Думи, които ако наистина чуя от него, ще съм най-щастливия човек на Земята! Той е всичко за мен - въздухът, водата, Слънцето. Моят ангел, а аз вярвам в ангелите. Вярвам в него - в това, което прави; в това, което казва; в таланта му; в неговите способности. И се моля да е добре. Да е здрав, да продължава да бъде обичан и занапред от милиони хора по целия свят, и да е щастлив.

Friendship never end?

2010-07-29T19:21:00.000+03:00

Имало едно време, преди много години, две приятелки. Те никога не се били виждали, но си били близки. Въпреки не малкото километри помежду им поддържали връзка с писма. Традиционните... хартиени, каквито днес рядко се пишат. Момичетата станали жени, но продължавали да се вълнуват от едни и същи неща, мечтите и мислите им били еднакви. Вкусовите им си приличали толкова, че на моменти било стряскащо. През всичките тези години момичетата на няколко пъти губели връзка помежду си, но пак се намирали по съвсем неочаквани начини. Съдбата ги разделяла, но и събирала. В последните няколко години си общували само по Интернет. Не се били променили много, поне не на пръв поглед. Били си останали същите мечтателки и романтички, влюбени в музиката и в световноизвестни звезди. С вълнение обсъждали по skype концертите и участията на любимците си, фотосесиите и интервютата им. Чувствали се щастливи да споделят една с друга какво кара сърцата им да бият лудо и как усмивките на техните момчета могат да разтопят дори айсберг. Докато една вечер... едното момиче направило нещо, което приятелка никога не би сторила.. Разочарованието било огромно! Болката - жестока! Отношенията им се влошили, доверието било предадено. Двете госпожици спрели да си пишат.
Кои са главните герои в тази история? Ще се познаят ли? Едното момиче съм аз. Другото - дори няма идея, че имам блог. Възможно ли е дългогодишното приятелство да се разпадне? Не знам, но... страшно ми липсва моята сродна душа и това, че няма с кого да си споделям. Кофти ми е, че бях предадена. За пореден път от човек, от който не съм очаквала. Винаги става така: най-силна болка ни причиняват хората, които обичаме. Чувствам се още по-самотна от преди. Няма с кого да си общувам и това е очевадно. Щом използвам виртуалното пространство и блога си, който никой не чете, за "емоционална разтуха".

2010-07-22T12:32:00.000+03:00

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги ...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая ...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

/Георги Константинов/

Богомилско

2010-07-21T14:22:00.000+03:00

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

/Камелия Кондова/

Deja Vu

2010-05-25T13:23:00.003+03:00

Погледът ти, който ме пронизва,

събужда силно чувство.

Усещането, че времето сякаш е спряло.

Този аромат, тази поза искам да ги доближа.

Да ги уловя в теб, непознатата.

Всичко се връща към теб,

необясними спомени, случаен човек.

Като сън е, не знам коя си,

не мога да ти устоя.

Ти ме докосна, момиче.

Сърцето ми бие лудо,

това е като съдба. Не виждаш ли?

Като болезнена любов е, която е неосъществима.

Изглежда, като че ли съм те срещал преди.

Твоите очи отразяват моя образ.

Сърцето ми ще се пръсне, това е като съдба.

Бях привлечен от теб несъзнателно.

Не мога да те изгубя.

Само искам да те имам.

В очите ми се отразява твоят образ.

Като измамна, объркана сцена е,

прилича на разбъркан пъзел.

Трябва да има някакъв проблясък.

Заслепяващо, като пламък, силна тръпка

е усещането, че времето сякаш е спряло.

Твоите ръце, твоята усмивка,

вълнението, което изпитах.

Искам да ги уловя в теб, непознатата.

Този миг няма да се повтори отново.

Не мога да съжалявам. Случаен човек.

Може би ти също се колебаеш относно мен.

Ти ме докосна, момиче.

Сърцето ми бие лудо, това е

като съдба. Не виждаш ли?

Като болезнена любов е, която е неосъществима.

Изглежда, като че ли съм те срещал преди.

Твоите очи отразяват моя образ.

Сърцето ми ще се пръсне, това е като съдба.

Бях привлечен от теб несъзнателно.

Не мога да те изгубя.

Само искам да те имам.

В очите ми се отразява твоят образ.

Това е едно безкрайно дежа ву.

http://www.youtube.com/watch?v=-SKX-LmCUoo&feature=player_embedded#!

P.S. Не можах да се стърпя да не публикувам този текст на корейската момчешка група SS501. Песента е страхотна! Групата има много хубави парчета и вече съм им почитателка. :)

2010-05-01T20:02:00.000+03:00

Отново животът ми се срина. Пак съм в депресия. Поредната "черна дупка", в която съм на път дълбоко да пропадна и от която излизането е така трудно и отнема прекалено дълго време. Злото никога не идва само. Една след друга следват неприятности, спохождат ме кофти събития, дърпат ме надолу, надолу. Когато човек се отзове на дъното, няма къде повече да затъва, оттласква се от него и започва да плува нагоре. Да, но не и при мен. Аз се застоявам на дъното и оставам там. За не помня кой път съм безработна. В тази световна криза нямам идея как ще си намеря нова работа. Без никакъв доход, самичка, без някой, който да ми подаде ръка. Уплашена съм, отчаяна, безнадеждна, не ми се живее. Питам се, ако има прераждане, толкова лоша ли съм била преди, че сега страдам? Чии прегрешения плащам? Няма ли и на моята улица да изгрее слънце? Докога ще е така? До края ли? Звуча хленчещо, а уж съм борбена личност. След всичко, което съм преживяла, си мислех, че съм силна. В един момент обаче психиката не издържа и рухва. Има ли смисъл да продължавам след като водя подобен начин на живот?! Какво съм постигнала, в какво съм успяла, какво имам... Нищо. А исках мъж до себе си, семейство, работа, пътешествия. Един обикновен, нормален живот. Плаках и мечтах, но останах сама. Тъжна равносметка и липса на светлинка в края на тунела. Много въпроси без отговор, проблеми без разрешение, сълзи без усмивка, ден без слънце, нощ без луна и звезди. Тъмнина, студ, страх, неизвестност.

Другата част

2010-05-01T08:02:00.000+03:00

Ще тръгвам оттук - мисля на глас...
Беше от мен другата част,
бяхме щастливи, имаше смисъл в това..
Вярвах, че с теб съм повече аз,
беше от мен другата част..
Трябва да свикна да съм щастлива сама..

И всеки пътя си оттук ще продължи..
Никой никога на друг не принадлежи..
Но части от теб ме връщат назад..
А беше за мен целият свят..

В едно.. В едно..
Спомняш ли си с тебе едно, че сме били?
Тяло на две как се дели?
Части от теб по тялото ми..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си..

Стигна до мен трудната част..
Части от мен вярваха в нас..
Не подозирах, че ще се случи така..

И всеки пътя си оттук ще продължи..
Няма никога да е както преди..
А части от теб.. ме връщат назад..

С теб едно.. В едно..
Тяло на две как се дели?
Части от теб във тялото ми..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си..

Всеки има своя истина, твоята не е единствена..
Струваше ли си наистина да бъда част от това?
Всеки има своя истина.. Обичаше ли ме наистина?
Беше ли безсмислено?..

С теб едно.. В едно..
Спомняш ли си с тебе едно, че сме били?
Тяло на две как се дели?
Части от теб остават преди..
Няма никога сърцето ми да позволи
да загубя с теб и друга част от себе си...

http://www.youtube.com/watch?v=_epmUmILOE0

Рай

2010-04-11T10:43:00.000+03:00

Сред черната пустош
на изпепелената гора

щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем,
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

2010-04-06T08:27:00.000+03:00

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване…

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано…

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същият ..

Зимата се завърна, а с нея и меланхолията

2010-03-06T20:55:00.000+02:00

Беше дълга събота. Имах чувството, че денят никога няма да свърши. Часовете едва се нижеха. Времето сякаш беше спряло. А едновременно с това, изтича бързо като капчици вода между пръстите на ръката. Абсурдно звучат разсъжденията ми, нали? Като се замисля, като че ли вчера започна 2010 година, а е вече 6-ти март. Денят преминава в нов, седмицата - в друга, месецът и той. Сигурно повече от половината живот е зад гърба ми, а дали ще оставя следа след себе си? Какво съм постигнала досега? Нищо. Ще ме запомнят ли и с какво? Надявам се да е с хубаво. Опитвам се да бъда добър човек. Например, сутринта нахраних гълъбите на центъра с парченца хляб, погалих две улични котки. Обичам животните. Толкова мили и невинни са. Минаващите по улицата хора ме гледаха странно, но мен не ми пукаше особено. Важното е, че се почувствах по-добре. Дали ще оставя диря в края на земния си път? Не знам. Иска ми се да казват за мен: "Тя имаше душа и сърце." . А ако има Рай и бъда допусната там, значи не съм водила безполезно съществуване. :)

Денят на влюбените е

2010-02-14T10:40:00.000+02:00

14 февруари. Според католическия календар днес е Св. Валентин, който е закрилник на всички влюбени. Дали съм влюбена? Не знам, но и да съм... обичта ми е несподелена. Тази песен описва много точно чувствата ми, мен самата в този момент.

Старата любов е като път, изгубен път

и няма връщане.

Старата любов е като миг, пропуснат миг

и няма връщане.

Старата любов е като дъжд, пороен дъжд

и няма връщане.

Счупен ключ, замлъкнал телефон

и няма връщане.

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Старата любов е като сън, несбъднат сън

и няма връщане.

Старата любов е като влак, изпуснат влак

и няма връщане.

Старата любов е като смърт, внезапна смърт

и няма връщане.

Дълга нощ, затръшната врата

и няма връщане.

Две рани, две души,

два свята - аз и ти.

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Все след спомените тичам,

боже, още те обичам!

Още те обичам!

P.S. Ето и линк към баладата: http://vbox7.com/play:1e937129

2010-01-03T14:11:00.000+02:00

На една стъпка си, но въпреки сълзите,
ще те пусна да си отидеш.
На една стъпка си,
но с всяка следваща се отдалечаваш.
Сълзите продължават да се стичат.
Дори да отворя широко очите си,
дори да протегна ръцете си
към място където си,
не мога да те достигна.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
По цял ден се опитвам да те забравя,
но постоянно си спомням за теб.
По цял ден ти казвам довиждане,
но искам да не си тръгваш.
Отиваш на място, където
няма да мога да те достигна,
дори и да протегна ръце.
Но съм неспособна да те открия
и стоя тук, плачейки.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек вече си отиде.
Какво да правя? Какво да правя?
Този човек ме остави тук.
Обичам те, обичам те!
Дори и да изкрещя тези думи,
ти не можеш да ме чуеш,
защото виковете на агония
са единствено в сърцето ми.
Какво да правя? Какво да правя?
Ти си единствен за мен.

Приятелите винаги остават

2009-11-09T13:06:00.000+02:00

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа "и други"
като допуснати печатни грешки.

/Димитър Ценов/

Предчувствие за мъж

2009-10-11T22:17:00.000+03:00

Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.

Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да притопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.

Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с въшлебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.

Стърнището ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.

/Яна Кременска/

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!

2009-09-23T15:47:00.001+03:00

Шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разходи, на красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал, на връзките за една нощ и наднормено тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". ЗАПОМНЕТЕ: Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те са до вас завинаги! Кажете блага дума на този, които ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас! Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка! Казвайте "обичам те!" на любимите си, но най-вече наистина го мислете! Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас! Отделете време да се обичате, намерете време да си поговорите, да споделяте всичко, което искате да кажете! Защото животът не се мерси с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!!!

2009-09-18T15:48:00.000+03:00

Насилвам се да спра да мисля,
но сълзите по теб текат.
И даже скришом пак да ги избърша,
нима тоз спомен ще се изличи?
Защото болката във мен остава...
Разкайвам се, че само вземах,
а нищо ти не дадох във замяна.
Да, боя се, ала...
Обичам те... Разбираш ли?
Във теб се влюбих...
В деня, когато тези думи,
от всички други дваж по-сладки,
от теб научих.
"Любов" - едничка дума само,
а все повтарям я като глупак.
О, съжалявам...
Толкоз съжалявам...
Задето казах твърде късно тези думи.
Но ето, чакам те,
с надежда плаха...
Със утрото и ти да дойдеш
пак при мен...

Влюбване

2009-09-07T15:44:00.000+03:00

Не разбрах кога се случи,
дори не помня откога,
но започнах да мисля за теб,
все за теб.
И все по-често осъзнавам,
че в мислите ми само ти си.
Защо ли, чудя се,
аз все за теб мечтая?
И пак напомням си, че няма нищо,
но чувствата ми все към теб летят.
Но мога ли да спра тоз порив?
Нима дошла е любовта?
Не е ли туй и нашата съдба?
В сърцето чувства нежни се родиха
и искам да извикам,
за да чуе светът.
Защо ли тъй смутена е душата?
Едва щом тебе срещнах,
любовта открих.

10-те Божи заповеди

2009-08-25T22:58:00.000+03:00

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.

P.S. Рядко се сещаме за 10-те Божи заповеди, затова реших да ви ги припомня.

Не ме закачай, хапя!

2009-08-19T22:46:00.000+03:00

Тази вечер ми е много нервно, тъпо и скучно. Естествено, има причини за моето състоянието - всичко, което ми се случва напоследък. Пробвах какво ли не да се разсея: слушах музика, гледах филми, рових из Интернет, чатих, играх "Не се сърди, човече" онлайн и редих тетрис. Абсолютно нищо не помогна! Щом стигнах до това да пиша в блога си, смятай. Определено вече съм пред издивяване. Всъщност, сетих се какво може да ме поуспокои. Ако имаше някой до мен, който да ме гушне точно сега и да ме подържи в обятията си. Мдааа, мечтите са без пари.

Разсъждения в една тиха августовска вечер без Интернет

2009-08-12T02:04:00.000+03:00

Социологическите проучвания на умните глави в разните му там агенции показват, че съвременният човек е зависим от Интернет. И аз не правя изключение. Излиза, че не мога без виртуалното пространство. Пристрастена съм. Тази вечер няма нет, нито кабелна телевизия. За капак на всичко, нямам нито един изтеглен филм на компютъра. Пълна скука! Хората казват, че злото никога не идвало само. И са прави. В живота на всеки - рано или късно - настъпват моменти, в които нищо не "върви". В моя тези периоди зачестиха и траят прекалено дълго. Не знам ще има ли край и кога мизерното ми съществуване, адът. Взех да се отчайвам. А уж съм борбена личност. Доскоро мислех, че съм намерила човека, с който искам да бъда. Заблуждавала съм се. Оказа се, че съм сгрешила (за пореден път), а възлагах такива надежди нещата да се получат. Мечтая си за него. Мъж, който ще е до мен, ще ме подкрепя и обича. Непоправима романтичка. Това съм аз. И отново съм съвсем сама. Всъщност, не само в любовта, а и в живота ми всичко е наопаки. Опитвам се някак да го подредя, да потръгнат нещата, но не става. Или аз съм некадърна, или късметът ми е такъв. Не знам... Времето ще покаже. Гледам да не мечтая какво ще стане в бъдеще, защото пак ще се разочаровам, когато плановете ми се объркат и въздушните кули се срутят. Не гледам напред, а карам ден за ден. А сега какво?! Не ми остава нищо друго, освен да чакам да дойде Интернет-а.

За зимата и хората

2008-01-05T00:53:00.000+02:00

Какво представлява една българска зима?Задавали ли сте си този въпрос?В нашата мила Родина никога не сме подготвени за снеговете.А този месец,те буквално ни затрупаха.Обилните валежи отново ни изненадаха.Няма кой да изчисти пътищата,улиците.Положението пак е бедствено.Излизаш навън и започваш да трепериш...не само от студ(маскималните температури продължават да са минусови вече цяла седмица),но и от страх да не паднеш(все пак,газиш в преспи от сняг).Съвестен данъкоплатец си,а парите ти отиват в джобовете на управляващите,на които не им пука за теб.Те преминават със скъпите си западни коли с климатици,а ти едва пристъпваш по заледената земя.Молиш се да не паднеш,да не се нараниш или потрошиш,защото знаеш какви „грижи” ще положат за теб в болницата.Кошмарът в здравната ни система е известен и на малките деца.Бързаш да си свършиш работата и да се прибереш у дома,където ще продължиш да зъзнеш.Цената на електроенергията е „скочила” за N-ти път.Пускаш компютъра и с ужас установяваш,че за поредна вечер нямаш Интернет.Проклинаш доставчика си,но няма полза.Подобни дни са ужасни!Напоследък моите са такива.Разпозна ли се някъде между редовете?Всяка прилика с действителни лица е напълно случайна.Просто това е ситуацията в България днес.

Коледа е

2007-12-27T17:26:00.001+02:00

25 декември,Коледа,късен следобед.Мръсна шуменска улица,лед,минусови температури.Хора с празнично настроение,забързано крачат към своите домове или тези на приятелите си.Нетърпеливи са да се приберат на топло и да отбележат светлия празник заедно с онези,които най-много обичат.Млада жена върви сама.Сгушила се е в палтото си,а очите са пълни със сълзи.Прибира се вкъщи,където никой не я чака.Самотата я убива.Тъжна е,сърцето й кърви,а болката е неописуема.Ще е между четири стени,в компанията на телевизора и виртуалните си познати.Чудно й е колко други хора се чувстват неразбрани и самотни,щом и на Коледа са в Интернет,макар и да са сред семействата си?!

Раздяла

2007-12-25T22:00:00.000+02:00

Въпроси

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?
Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

P.S.Уви,не знам кой е автор на стихотворението.
Открих го тази вечер,докато ровех из Интернет.
Описва емоционалното ми състояние.

Време за равносметка

2007-12-24T23:13:00.000+02:00

В края на всяка изминала година се питаме какво ни е донесла тя.На мен,много хубави,но изключително тъжни моменти,които ме карат да се чувствам не жива.2007-ма започна по кошмарен начин и изглежда ще си иде по същия.Неслучайно има такова поверие.Не знам какво ми предстои през 2008,но ще ви информирам за всички важни неща в живота ми.Надявам се тази година да е била прекрасна за вас,а следващата да е още по-успешна и готина!Коледа е,пожелайте си нещо!Казват,че тази нощ чудесата се сбъдват!Щуро и незабравимо изкарване на празниците!!!

Просто бъди

2007-03-25T23:19:00.000+03:00

Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
Бъди готов да споделиш своята радост.
Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
Обичай тези, които те обичат.
Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.

2007-03-15T21:37:00.000+02:00

Какво би искал всеки мъж:

1. Осми март да се премести на двадесет и девети февруари. Все пак може да се понесе веднъж на 4 години.
2. Пластичните операции за увеличаване на бюста да бъдат към безплатните здравни пътеки.
3. За зачатие на дете да са необходими съвместното участие на един мъж и четири жени.
4. За да предпази партньорката си от забременяване, да е достатъчни по време на секс да кръстоса палци зад гръба си.
5. Всички жени да се наричат с едно и също име - за простота в общуването.
6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и животински кожи.
7. В женския нос да има специални филтри срещу мириса на бира, пот и лук.
8. Банския да бъде идеален костюм за бизнес дамите. А и не само за тях.
9. За да се разкопчае сутиена да е достатъчно само леко да му духнеш.
10. Месечния цикъл на жената да бъде само веднъж годишно - по време на откриването на риболовния сезон.
11. Вратовръзката да може да не се завързва, а колана - да не се стяга.
12. Веднъж в месеца всеки да има разрешено по трудовото законодателство право да запали офиса си.
13. Косъмчетата от носа и по гърба леко да се трансплантират на главата.
14. Да може да регулира по собствено желаната дължината на члена си и ерекцията - както силата на звука в приемника.
15. Автомагистралите да нямат ограничения на скоростта, и да се строят във формата на гигантски овал.
16. Мъжете също да изпитват множествен оргазъм.
17. Да се изобретят чорапи, които да съществуват само като чифт. Оставени на различни места, те енергично да пропълзяват един до друг.
18. Във всеки бар да има възглавници за тези, които не се канят да си тръгват от там днес.

2007-01-30T21:43:00.000+02:00

Ако някой те измами един път – това е негова грешка.
Ако някой те измами два пъти – това е твоя грешка.

Великите умове обсъждат идеи.
Средните умове обсъждат събития.
Дребните умове обсъждат хората.

Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко.

Прекрасните млади хора са творение на природата.
Но прекрасните стари хора са творение на изкуството.

Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои.

Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …

Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

Какво начало,а?

2007-01-24T20:07:00.000+02:00

Доскоро се надявах,че Новата година започна добре за мен,но уви-лъгала съм се:(Преди 3 вечери ми се случи най-лошото,което може да споходи всеки човек.Не го пожелавам и на най-големия си враг(макар да не знам имам ли такъв и кой е той)!Още не мога да се оттърся от шока,който преживях!2007-ма почна кошмарно и ме е страх да не продължи по този начин.Животът ми се преобърна на 180 градуса и не съм на себе си от ужаса.Не знам на кой свят съм.Жива ли съм или мъртва.

Ново начало

2007-01-08T20:24:00.000+02:00

Днес беше важен ден за мен:) След продължителна безработица най-после започнах работа!Уморена съм,намръзнала,с главоболие,но и доволна от доброто начало.Всичко ми е непознато.Притеснена съм ще успея ли в кратки срокове да се запозная с материята(която е доста като обем и сложна),дали бързо ще навляза в нещата и т.н.Надявам се,че ще се справя,защото уж не съм "просто" момиче(минути за самореклама).Не знам дали колектива е готин,няма ли злоба,завист(които навсякъде се срещат в наши дни),но засега ми изглеждат пекани.Ще ви държа в течение на нещата,а вие-ще ме подкрепяте,както досега:))

Как започна Новата година за мен?

2007-01-03T22:27:00.000+02:00

В първите дни на 2007-ма научих една радостна новина.Нещо,което отдавна чаках да ми се случи,но и се притеснявам дали ще е за добро,ще мога ли да се справя и още куп други съмнения.Аз съм упорит човек и се надявам,че всичко ще се подреди!А дали?Само времето ще покаже.Мисля,че мога да разчитам на моралната подкрепа на приятелите ми,а тя е много важна за мен!Благодаря ви,че макар и малко сте до мен вече толкова години и дано и за в бъдеще да е така!!!

HAPPY HOLIDAYS !!!

2006-12-25T19:27:00.000+02:00

Камбанен звън разнесе блага вест,Исус Христос роди се днес!На теб и твоето семейство-здраве и живот,късмет и извор от любов!!!

За какво си мечтая в момента?

2006-12-19T22:02:00.000+02:00

Зима е.Времето е студено.След ден-два се очаква и сняг да завали.Не,че не го харесвам.Напротив!Обичам навън да е бяло и чисто,но аз да си седя вкъщи на топличко:)Да,но не винаги е възможно.И когато насъбера много студ ми се иска да съм на красиво и топло място като това на снимката,а с мен да бъде любим човек:)

WELCOME TO MY WOLRD !!!

2006-12-19T19:46:00.000+02:00

Nikoga dosega ne sym imala stranichka v Internet,no se nadqvam,che shte se haresa na tezi,koito q posetqt:)Jelaq vi priqtni minuti v moqta kompaniq ! Mojete da ostavqte komentari.Shte gi procheta s udovolstvie:)